От историята на кафето до Hausbrandt: как еспресото превзе Гърция
От етиопските планини до кафенето на ъгъла
Кафето е изминало впечатляващ път: от диви растения в Източна Африка до любимото ти еспресо барче в Атина, София или Тасос. По този път то е създало империи, вдъхновило е революции и е дало живот на марки като Hausbrandt, които оформят италианската еспресо култура и днес имат важна роля на гръцкия и балканския пазар на кафе.
Корените на кафето: Етиопия, Йемен и Османската империя
Повечето историци приемат, че родината на кафето е Етиопия, където растението се среща и като диво, а зърната първоначално се използват като лечебно средство или енергизираща храна. През XV век кафето започва да се култивира в Йемен, който дълго време е единственият източник на кафе в света – търсенето е толкова голямо, че износът се охранява строго от пристанище Мока.
Оттам кафето се разпространява в мюсюлманския свят – към Мека, Кайро, Дамаск и най-накрая до Константинопол, столицата на Османската империя. В османските градове кафенетата (кафенета, кафане, кахвене) се превръщат в центрове на обществен живот, където мъжете обсъждат политика, търговия и новини с чашка кафе и цигара – модел, който по-късно силно влияе и върху българската, и върху гръцката кафе култура.
Как кафето влиза в Европа
В Европа кафето пристига през XVI–XVII век чрез търговските връзки с Османската империя и чрез пристанища като Венеция. Венецианските търговци го опитват по време на пътуванията си и започват да го внасят за местния елит, а след това и за по-широка публика.
Малко по малко в европейските градове – Венеция, Виена, Лондон, Париж, Хамбург – се появяват първите кафенета, които стават известни като „университети за един грош“: бизнесмени, писатели, политици и обикновени граждани се събират, за да обсъждат идеи и събития на фона на новата модна напитка. Точно тогава се полагат основите на европейската кафе култура, която по-късно ще роди и италианската еспресо традиция.
Триест – пристанище на кафето и началото на Hausbrandt
Един от ключовите европейски центрове за кафе става пристанищният град Триест на Адриатическо море, който в края на XIX век е основен вход за зелено кафе за Централна Европа. В този контекст през 1892 г. австро‑унгарският морски капитан Херман Хаусбрандт основава в Триест фирмата H. Hausbrandt, вписана в търговския регистър на 15 ноември същата година.
Hausbrandt е пионер за времето си: компанията е една от първите, които първо изпичат, после смесват и накрая пакетират кафето в запечатани метални кутии директно в завода. Така се решава голям проблем на тогавашния пазар – как да се запази свежестта и ароматът при транспорт на дълги разстояния – и се гарантира постоянство на вкуса, независимо къде се консумира кафето.
До 1907 г. Hausbrandt вече е голяма фирма за печено кафе и чай, а Триест се налага като „кафе столица“ на региона. От 1988 г. насам компанията се управлява от Мартино Дзанети, който превръща Hausbrandt в глобален символ на италианско еспресо с присъствие на десетки пазари по света.
Италианското еспресо и стилът на Hausbrandt
Класическото италианско еспресо възниква между края на XIX и началото на XX век, когато се появяват първите машини за кафе под налягане, способни да приготвят концентриран шот за секунди. Резултатът е малко, силно и ароматно кафе с плътна крема – идеално за бърза спирка „на бара“ на път за работа или между срещи.
Hausbrandt и други италиански марки адаптират своите смеси специално за тази еспресо култура: внимателно подбрани зърна арабика и робуста, специфични профили на изпичане и фокус върху баланс между сладост, горчивина и киселинност. Така се създават блендове, оптимизирани за професионални машини и баристи – с надеждна крема и стабилен вкус от чаша до чаша, независимо дали става дума за чисто еспресо, капучино или латe.
Гърция преди еспресото: ориенталско кафе и фрапе
Историята на кафето в Гърция, както и в България, е дълбоко свързана с османския период. Още през XVI век в региона се появява ориенталският стил кафе – това, което днес познаваме като „гръцко кафе“ или „турско кафе“. Фино смляно кафе се вари бавно в малко канче (брики) и се сервира в миниатюрни чашки, без да се филтрира – гъсто, ароматно и силно.
През XX век на сцената стъпва втори символ: фрапето. През 1957 г. на международния панаир в Солун представител на „Nestlé“ случайно смесва разтворимо кафе с лед и студена вода в шейкър, защото не разполага с топла вода – и така се ражда гръцкият фрапе. За няколко десетилетия той се превръща в национална мания и основно лятно кафе в Гърция – евтино, лесно за приготвяне и подходящо за дълги часове на плажа или в кварталното кафене.
Дълги години гръцкият потребител основно избира между две неща: традиционен гръцки (турски) кафе и фрапе от инстантно кафе. Еспресото е познато, но се среща по-скоро в няколко „артистични“ и туристически места, отколкото в масовата кафе култура.
Първите еспресо машини в Гърция
Първите еспресо машини влизат в атински кафенета още през 50‑те години, често в заведения, посещавани от артисти, интелектуалци и хора, пътували до Италия. Тогава обаче еспресото е нишов продукт, свързван с определен стил на живот, а не ежедневна навика.
Истинската промяна започва по-късно. От края на 80‑те и особено през 90‑те години на ХХ век еспресото и капучиното стават все по‑разпространени в гръцките градове, паралелно с европейската ориентация на страната и формирането на нова градска средна класа. В началото на 2000‑те години еспресо напитките вече са стандарт във вериги и независими кафенета в Атина, Солун и туристическите райони.
Паралелно растат и продажбите на домакински еспресо машини – знак, че еспресото окончателно излиза от баровете и влиза в домашната кухня. Така се оформя „ново поколение“ гръцки потребители, за които истинското кафе означава именно еспресо.
Гръцкият принос: Freddo Espresso и Freddo Cappuccino
Един от най-интересните и модерни епизоди в историята на кафето е роден в Гърция: Freddo Espresso и Freddo Cappuccino. В началото на 90‑те години атински баристи експериментират с идея за студен еспресо: двоен шот, разклатен с лед до гъста, кадифена текстура – перфектна алтернатива на фрапето, но със „сериозен“ вкус на истинско кафе.
Freddo Espresso е студен вариант на еспресо – обикновено двоен шот, разбит с лед и сервиран върху кубчета лед, често с нежна пяна отгоре. Freddo Cappuccino добавя върху това богата шапка от студено мляко или млечна пяна, комбинирайки силен вкус на кафе с кремообразна текстура – при това в ледена версия.
Тези напитки пасват идеално на гръцкия (и балкански) климат и навици: дълги разговори, живот „на открито“ и любов към студеното кафе почти целогодишно. Днес Freddo Espresso и Freddo Cappuccino са неразделна част от гръцката кафе култура и все повече се появяват и в други балкански страни, включително България.
Къде се вписва Hausbrandt в гръцкия еспресо пазар
С разрастването на еспресо културата Гърция става важен пазар за италианските марки кафе – от масови до специализирани. Hausbrandt, като една от най-старите италиански печени, се позиционира като премиум марка за еспресо в канала HoReCa (хотели, ресторанти, кафенета) в Гърция и Кипър.
Местните дистрибутори представят Hausbrandt като „истинско италианско еспресо“ – с над 130 години история, стабилни блендове и качество, което е предвидимо за бариста, който приготвя стотици кафета на ден. Изискванията на пазара са ясни: постоянен вкус, добра крема, коректно поведение в еспресо, капучино, но и във Freddo Espresso и Freddo Cappuccino – все неща, за които Hausbrandt е търсен избор.
Нито една марка не може да претендира, че е „донесла“ еспресото в Гърция, но компании като Hausbrandt играят важна роля в закрепването на еспресо културата – те предлагат международно разпознаваемо качество и италиански имидж, които добре се вписват в очакванията на гръцките и балканските потребители.
Балканска и гръцка кафе култура днес
Днес балканската кафе култура – от София и Солун до Сараево и Белград – е многопластова комбинация от османско наследство и модерни еспресо тенденции. В България все още се пие т.нар. „турско кафе“, особено сред по‑възрастното поколение, но при младите доминират еспресо напитките – капучино, лате, айс кафе. В Гърция виждаме паралелна картина: гръцки кафе, фрапе, Freddo Espresso и Freddo Cappuccino съществуват едновременно, а изборът зависи от сезона, часа и настроението.
Еспресото променя не само това, което пием, но и как изглеждат кафенетата, как се обучават баристите и как функционират веригите за доставки. Въпреки това старите навици не изчезват – те по‑скоро се наслояват върху новите: днес е напълно нормално един човек да пие сутрин еспресо, следобед Freddo, а у дома – традиционно „джезве“ кафе.
От пристанището на Триест до масичката в гръцкото (и българското) кафене
Ако погледнем цялата картина, историята на кафето, Hausbrandt и еспресото в Гърция и на Балканите е история за движение и преоткриване. Зърната тръгват от Етиопия, култивират се в Йемен, стигат до османските градове, после до пристанището на Триест, оттам до италианските еспресо барове – и накрая до гръцките и българските кафенета, където ги срещаме под формата на двойно еспресо, фрапе или Freddo.
Развитието на Hausbrandt – от иновация в опаковката и печенето през 1892 г. до съвременна международна марка за еспресо – добре отразява трансформацията на кафето от екзотично удоволствие до ежедневна глобална напитка. В Гърция еспресото не измества традициите, а се настанява до тях – редом с гръцко кафе, фрапе и Freddo – и днес е неотделима част от модерната гръцка кафе култура, която постепенно влияе и на съседните страни, включително България.
Така че следващият път, когато седнеш на кафе – било то еспресо Hausbrandt, фрапе на морето или Freddo Espresso в центъра на Атина – имай предвид, че в чашата ти е концентрирана една дълга история, която започва в Етиопия, минава през Османската империя и Триест и стига до твоята масичка някъде на Балканите.
Ако искате да усетите богатата история на Hausbrandt, очакваме ви в Kolatsio Coffee & More. За да се насладите на автентично италианско еспресо, фредо или капучино, посетете ни за най-доброто кафе в Лименас, Тасос!
